Слънчева сграда, построена преди повече от 100 години, примамливо те кани да влезеш вътре. Пристъпваш прага и виждаш как строго и ласкаво те гледат очите на граф Николай Павлович Игнатиев - патрон на 6-то училище.

Когато за пръв път влязох в моето училище, изпитах смесени чувства - страх, но и любопитство - исках да опозная света и знаех, че оттук ще започне моят дълъг път в света на науките. Разхождах се по коридорите и стаите, разглеждах малките белези, поизтрити от времето и от съвременните средства за почистване, но все нещичко личеше - опитвах се да си представя малките ръце, оставили своя подпис за идните поколения. Как ли изглеждат сега тези малчугани , какви ли хора са станали, дали са били като мен? Вероятно след години и моите деца ще разглеждат оставените от мен следи...

Училище, ти пазиш нашите тайни и ни прощаваш за всичко, което в лудориите си сме ти сторили! Гледаш ни с усмивка и любов, грижливо пазейки спомена за нас - твоите деца!

Патрисия Кунчева  - 6 в клас